Атанас Чочев

Запознайте се с Атанас Чочев. Той е електромонтьор – групов ръководител в EVN България и ментор по дуално обучение. Освен че сбъдва мечтата си да започне работа в енергийния сектор, той открива и ново поприще на изява като ментор на ученици по дуална форма на обучение. Днес той успешно съчетава ръководна позиция в компанията и менторството, което му дава възможност да се среща с млади и амбициозни хора, на които да предава натрупания опит, знания и умения.

Как започна твоят професионален път в EVN?
Моят професионален път в EVN започна през 2016 г. като електромонтьор група 3 в КЕЦ Стамболийски. Компанията имаше обява за работа, изпратих автобиография, при което бях одобрен, явих се на интервю и така започнах. В този момент бях изключително щастлив, тъй като това беше позицията, на която желаех да продължа професионалното си развитие, и това беше мястото, на което исках да работя.

Имаше ли колега, който те напътстваше и беше твой ментор в професионално отношение?
Разбира се, известно време бях прикрепен към опитен колега от екипа, от когото научих много неща, които до момента само си мислех, че знам и мога. Натрупаните знания използвам и до ден днешен, за което само мога да съм благодарен.

Има ли момент в кариерата ти, след който разбра, че си натрупал специфичен опит, който би бил полезен за някой друг?
Такива моменти са много. Моменти, когато виждам колеги да правят нещата по начин, по който  съм ги правил аз, и приемат този начин за правилен. В такива моменти човек си казва, че освен стремежа да си върши задълженията лоялно и коректно е постигнал и нещо друго – дал е добър пример на колегите си и е допринесъл за тяхното развитие.

Какво си помисли, когато за пръв път ти предложиха да станеш ментор на учениците от дуалната форма на обучение в EVN?
В първия момент, разбира се, се притесних. При мисълта, че ще бъда ментор на ученици, които вместо в училище ще трябва да се обучават при нас, си зададох въпроса „Ще мога ли да бъда полезен за тях?“, тъй като ми се стори, че комуникацията с тях ще е много различна в сравнение с тази с колеги, които са професионалисти в областта. От едната страна са опитните и разбиращи тематиката на нашата работа, а от другата – ученици, на практика деца, които в момента се обучават. И ето ме днес – със съвсем различна перспектива.

Кое твое качество според теб ти помогна за това да станеш ментор на младите колеги?
Винаги съм бил отворен към нови предизвикателства и съм ги посрещал с въодушевление. Да предадеш знания и умения на хора, които тепърва ще се сблъскват на практика с тази професия  и да успееш да запалиш в тях интерес по такъв начин, че да пожелаят след време да я практикуват, е необходимо освен да бъдеш добър професионалист да представиш наученото от теб самия на достъпен и разбираем за тях език.

А кое е най-ценното качество, което искаш да развиеш в бъдещите професионалисти?
В нашата професия е много трудно да успееш, ако си индивидуалист. Екипната работа е в основата на добрите резултати. Това е може би първото нещо, което се опитвам да покажа и обясня на децата. Да успееш да се довериш на колегите, да разчиташ на тях, както и те на теб, да свършите дадена работа, на първо място, безопасно и качествено – не винаги е лесна задача, но е ключът към успешното развитие.

Какво ти дава работата с ученици по дуално обучение?
За мен самия е изключително полезно начинание. Към момента се намирам в нова роля на ръководител на екип и контактът с учениците е много полезен за мен. Те са ново поколение и са много различни. Приемат света по различен начин. Нагласата им към живота като цяло е различна. Да опозная тяхното мислене, тяхното поведение и навици е ценно за мен, тъй като това са потенциално бъдещи сътрудници, като част от тях е напълно възможно да станат част и от моя екип.

От опита ти на ментор виждаш ли промяна в хората, които избират професията на електромонтьор? Как компанията отговаря на тази промяна?
Виждам, че все по-голям брой от новите колеги избират тази професия с ясното съзнание с какво се захващат. Виждам тяхното желание да практикуват тази професия, и така е редно да бъде. В нашия бранш условията на труд са доста специфични и ако не си отдаден на работата си, става трудно. Затова пък компанията е поела по един обещаващ път да създаде атрактивна среда за работа. Ставаме свидетели на все повече обучения, осигурени за всички. Смятам че дигитализацията, която предприехме, ще създаде още по-добри условия точно за младите хора. Учениците в днешно време не пишат на хартия дори и в училище. Все по-големият брой на електронни устройства, които използваме и с които заменяме традиционните методи за администриране и документиране, ще бъде приет много положително от всеки млад колега, започнал сега трудовия си път.

Какви възможности за развитие откри ти в EVN? Започнал си като електромонтьор, а днес вече си ръководител група – какво научи от всяка една стъпка в твоето кариерно развитие?
Да, в момента съм ръководител група. Смея да твърдя, че извървях този път, стъпвайки на всяко едно стъпало. Това, което разбрах, е, че ако искаш да се развиваш и да бъдеш успешен, трябва да преминеш през всеки един етап на развитие – от момента, в който подаваш инструменти и подреждаш работното място, до момента, в който ще започнеш да възлагаш задачи, защото добрите решения идват с опита. Няма как да бъдеш добър ръководител, ако не познаваш добре характера на работа и условията, в които се извършва.

Трудно ли се съчетава менторството с ръководенето на група? Намираш ли общи неща между двете?
Както казах и по-рано, екипната работа е на първо място. Колегите от екипа ми помагат изключително много. Те са хората, които са на терен. Техният опит също е безценен за учениците. В много ситуации аз разчитам на тях да им предадат знания и умения в реална работна среда. Разбира се, това не отменя моите ангажименти да участвам активно в тяхното обучение, но бих казал, че за мен не представлява трудност да съчетавам тези две начинания, тъй като се стремя да накарам учениците да се почувстват част от екипа, както всеки един колега.

Как смяташ, че ще се развие електромонтьорската професия занапред?
Професията се развива изключително бързо в момента. Ставаме свидетели на навлизането на все повече нови технологии. Това са процеси, от които ние не можем, а и не бива да страним. Това, което може да ни прави щастливи, е фактът, че това са технологиите на 21-ви век. Технологиите, с които расте новото поколение и няма да е трудно този потенциал да бъде използван в професията ни.