Какво е да си ментор на ученици по дуална форма на обучение

Запознайте се с Венелин Варналийски.
Той е електромонтьор – групов ръководител в EVN България от 2006 г. и ментор по дуално обучение от 2016 г. Завършил е Професионална техническа гимназия „Иван Райнов“ в гр. Ямбол, а след това Технически университет – София, филиал Сливен.
 

Какво си помислихте, когато за пръв път ви предложиха да станете ментор на учениците от дуалната форма на обучение в EVN?

Честно казано, някак със смесени чувства приех предложението. От една страна осъзнавах, че това e голяма отговорност и ангажимент към тези млади хора, а от друга страна, че ми се случва нещо хубаво. Радвам се, че вече посрещаме втори випуск и всички се надяваме тези млади хора един ден да станат наши колеги.
 

Какви са вашите първи спомени за електротехниката?

Чисто съвпадение е, но аз съм завършил същата паралелка в същото училище, от където идват сега тези деца. Пристигането им при нас събуди спомени за времето, в което и аз бях ученик, за моите първи преподаватели, които се опитваха да ни обучат, също както ние сега се опитваме с търпение и личен пример, да ги въведем в професията.
Бях много любопитен, когато дойде първият випуск и с огромно вълнение отидох в училището. Там преди имаше специално обособен корпус за практическа работа, но за съжаление вече не съществува. Направихме им EVN стая, подпомогнахме и кабинета по практика. Заедно с други фирми занесохме ел. табла, изолатори и т.н., за да могат учениците да видят нагледно някои неща. Просто системата сега е такава, че ако не е дуалното обучение, те няма къде да се сблъскат с практическата работа, а точно тя е същността на професията ни.
 

Какви са впечатленията Ви от учениците?

Учениците, които идват при нас, имат някакви теоретични знания – някои по-добри, някои по-повърхностни, но реално едва когато дойдат тук, разбират за какво става въпрос. Това е тяхната първа среща с практиката. Откриват един изцяло нов свят, който от деца започва да ги превръща в зрели хора.
Още първите дни си личи кои имат желание за работа и се интересуват от професията. Когато отидем на някое място и колегите започнат да им показват нещо, тези които се интересуват, питат. Дори се шегуваме, че на някои деца, като дойдат първата година, трябва да им обясним как да стоят с ръцете в джобовете. Има много любознателни, на които им се приисква да пипнат, а не трябва, докато не са обучени.
 

Как организирате деня им?

Имат ученическа програма, голяма част от която е съобразена с нашите дейности и материали, с които трябва да се запознаят и които се използват в структурата на Електроразпределение. Само един човек не е достатъчен да им обърне нужното внимание. Затова, за да имат по-голям обхват от дейности, ги прикрепям към нашите колеги.
Сутрин, когато разпределям задачите за деня и обяснявам на колегите какво, къде трябва да се направи, учениците също са в стаята и слушат, а след това се оформят необходимите документи и всеки тръгва с групата, към която съм го прикрепил. Тяхната задача в 11. клас е да наблюдават, да се учат, да питат, но не и да извършват практическа работа. Въпреки че понякога им давам в склада да правят някакви заготовки, разделки на кабели, да слагат кабелни глави, които се правят с горелка, връзват разни табла, но до това се свежда тяхната практическа работа.
В 12. клас е вече различно. В тази година съвместно с училището и колегите от „Безопасност на труда“ провеждаме обучения по техника на безопасност, за да може учениците да получат съответното удостоверение и тогава да можем да им възлагаме, макар и малки, самостоятелни задачи. Разбира се, самостоятелни, от гледна точка на това, че те да могат да правят практически нещо, докато нашите колеги са до тях.
 

Какво ви носи общуването с толкова млади и осъзнати хора?

Чувствам се и аз млад, най-общо казано. В интерес на истината, младите хора будят много спомени, за това как ние сме направили първите стъпки в професията. Аз над 20 години съм в Електроразпределение. Още преди това работя тази професия и трябва да кажа, че първото, което изпитах от срещата с тези млади хора, беше радост и вълнение, особено когато те са любопитни и искат да знаят. Когато ги видиш как горят, когато видиш желанието им „само да погледнат“, това ти вдъхва още повече увереност, че има смисъл от цялата работа.
 

Смятате ли, че програмата е успешна?

След първия випуск мога да кажа, че програмата е успешна и има бъдеще. От октомври 2021 г. в КЕЦ Ямбол имаме две момчета от първия випуск, които вече работят при нас на постоянни трудови договори и трябва да кажа, че впечатленията ми са много добри. Ако имахме възможност, щяхме да вземем и тримата.
С този випуск, за съжаление, не можем да прекараме достатъчно време заедно поради ковид обстановката и много по-малко са били при нас физически, отколкото на нас ни се иска, но се надявам да се нормализират нещата.
 

Разкажете интересна ситуация с някой ученик.

Нещо конкретно не се сещам сякаш. Знаете ли, най-интересното е, когато осъзнаят мащаба на съоръженията и на работата. Когато ги заведем в една подстанция и видят там безброй електропроводи, кабели и т.н. и им казвам „Следващият път, когато спре токът у вас или сте някъде другаде и когато някой от по-възрастните започне да казва „как може, десет часа няма ток!“, представете си за какъв мащаб става въпрос и какво трябва да направят шепа хора, за да е светло и топло в дома ти.“ Тогава сякаш оценяват и разбират с какво са се захванали.
 

Бихте ли препоръчали дуалната форма на обучение и защо?

Да, със сигурност. При нас има хора, които са дошли по обяви за работа и вече са били в различни фирми. Те идват тук с определени трудови навици и разбирания, които се различават от това, което е прието в структурата на Електроразпределение и понякога много трудно възприемат новите неща. А тези деца са като едно бяло платно, с тях се работи изключително лесно. Те възприемат реда, постепенно изграждат навици, разбират, че в работата се следват стандарти – възприемат всичко, което им показваме като нещо естествено и нормално. Ние сме тези, които полагаме началото на професионалния им път. А когато видиш хора, които имат желание да учат, когато видиш, че има хора, които искат да се развиват в тази посока, това наистина е едно удовлетворение, че професията ни ще я има и след нас.